Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда
Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда
Blog Article
Белчо тръгна пак. Сивушка направи още едно усилие, но краката ѝ се разтрепериха, тя се повали, падна в ярема и измуча жално.
Момците се смутили и умърлушили. Това не бе ли подигравка? Кой може да я изведе на непристъпните скали? Кой имаше орлови криле да литне там?
И той я заследи в небесата. Тя дълго се въртя във висинето, като ту бавно се спущаше надолу и с неподвижни криле правеше широки кръгове в простора, ту мощно трепваше и стремително се издигаше и чезнеше в лазура.
Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.
— Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога — рече подигравателно Благолажът.
— Бате, не мож позна Пенкиния глас! И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.
Чрез приказния свят човек се свързва с вътрешния си свят. По този начин можем да вземем по-мъдри решения, които са в синхрон с духовните ни нужди.
Тия шеговити подкачки за миг му се сториха възможни. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят…
Той имаше суров поглед и неподвижно лице, по което светлината от огъня играеше като по камък. Гласът му беше тежък и грапав.
Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака - славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из дивите гори.
„Андрешко“ вероятно е едно от най-известните произведения на Елин Пелин. В него се разказва за това как младият каруцар Андрешко, превозва богат съдия-изпълнител към селото, за да конфискува житото на негов съселянин.
Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.
НАЗДРАВЕ! И все пак бъдете по-смирени, не дърпайте дявола за опашката. Защото човек е като яйцето, леко да се чукне и всичко приключва, "частни" партита и дискотеки, пък и болести много и всякакви.
Ние сме на доста разкази Пекин по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!